Въздействие на цветовете върху психиката и физиката на човек ЧАСТ II

Белият цвят е познат на всички, обичан и същевременно загадъчен и тайнствен. Белият цвят може да е едновременно отсъствие на всички цветове или да съдържа в себе си всички спектрални цветове. Може да означава рождение и едновременно край на всичко. физиологическо въздействие Белият цвят е асоциативно свързван със сняг, зима, студ и физиологически предизвиква известно чувство на хлад. И като всички студени цветове снижава до известна степен честотата и силата на пулса и мускулното напрежение. Чисто белите интериори се срещат рядко. Обикновено белият цвят е с някакъв оттенък или е фон за хроматичните цветове. В тези случаи личното въздействие на белия цвят отстъпва на въздействието на неговия цветен оттенък или на хроматичния цвят, съчетан с него. Белият цвят подхожда добре на интериори, в чиито прозорци влиза малко слънце. Той винаги добавя повече светлина. За северна страна или стая чисто белият цвят не е особено подходящ поради своята студенина. В този случай може да му се добави малко топлина и слънце, променяйки оттенъка на бяло с оранж, бяло с охра, бежов и други. Психологическо въздействие За човека белият цвят е свързан със светлина, чистота, покой, вечност, начало. След хубава вана се чувстваме чисти и цветът на бялата хавлия или дреха усилва и закрепва това чувство. Когато гледаме снежна равнина, осветена от зимното слънце, ние усещаме покоя и вечността на неизменните закони на заспалата природа. В тази вечност се крие и бъдещото начало, скрито засега под белия покрив на снега. Първото, което вижда новороденият човек, е пронизителният бял цвят на дневната светлина. Може би затова изразът „да започнем от белия лист“ пределно точно характеризира въздействието на белия цвят, свързано с началото на новото и освобождаването от минало¬то. При това бялото - освобождението - е и символ на неизвестното, на това, което ни чака напред, очакването на промени. Промените обаче не винаги са приятни, ето защо белият цвят в голямо количество в интериора може да предизвика чувство на неосъзнато безпокойство и тревога. Психологически, белият цвят е цветът на очистването. В интериора това е един от най- модерните цветове. Белият цвят означава голямо количество светлина и въздух. Белият цвят разширява пространството, превръщайки зрително даже неголямото помещение в по-голямо. Но не всички хора обичат еднакво белия цвят. „При теб стените са бели - как¬то в болница" могат да чуят поклонниците на чисто бели интериори. Скритият в под¬съзнанието страх от белите плочки на операционната кара хората да говорят по този начин. Естетически качества Съзерцавайки благородната белота на снежните планини, ние се изпълваме с възторг и благоговение пред красотата на вечната мъдрост. И всичко дребнаво, житейско, отстъпва пред величието на безкрайната чистота с разнообразни вариации на оттенъците на бялото. Когато от тъмнината на неразбирането прехождаме към светлата и радостна, бяла яснота, ние казваме: „Ясно като бял ден“. Преди началото на работата му, пред художника стои бяло платно или бял лист хартия. Те могат да бъдат възприети като празнота или незапълнено пространство, а може и като чистота, сродна на непорочността на младенеца. И от това как ще се разпоредим с тази чистота, какво ще вложим в нея, с какво ще я напълним, зависи какво ще се получи. □ Чисто белият цвят е символ на абсолютна празнина и абсолютна безкрайност, непорочна чистота и безгранична духовност, мъдро целомъдрие и радостно освобождение, студена яс¬нота и вечен покой. □ Леко примесеният бял цвят придобива някои от качествата на този цвят, с който е бил смесен и едновременно с това частично губи своите собствени. Например, белият цвят с добавка на капка син цвят става ослепително-чист, подсилва се усещането за студенина, безкрайност, духовност и мъдрост, но едновременно с това изчезва усещането за празнота и безстрастност. Ако в белия цвят се добави малко черно, той става едва доловимо замърсен. Вместо яснота се появява замъгленост, вместо очакване на новото - стабилност, вместо усе¬щане за ослепителна яркост - ограниченост и незабележимост, а вместо откритост - затвореност и самовглъбяване. В интериора на белия фон на стените забележително изпъкват картините, фотографии¬те, скулптурите, предметите на декоративно-приложното творчество. Също на бял фон много добре изглеждат мебелите, особено ако трябва да привличат вниманието. Белият е стилистично обединяващ цвят. Той е неутрален по отношение на всички стилове и направления, тъй като е един от тези цветове, които се ползват от всички стилове. И не просто стилове - във всички времена човекът най-често е ползвал именно белия цвят - ако не в чист вид, то в съчетание с други цветове.

Черният цвят е пълна противоположност на белия, но за разлика от последния, той е повече еднозначен. Например, белият може да е символично свързан с живота (рождение, начало) и едно¬временно с това — със смъртта (траур, край). Черният цвят преди всичко предизвиква чувство за траур, край, смърт. Поради това в интериора се ползва в неголеми количества. Едва ли може да се намери интериор, чиито стени, таван и под да са едновременно черни. Най-често в черен цвят се боядисват само някои мебели, рядко - подът и крайно рядко - таванът. В тези случаи всичко останало е изпълнено в други цветове. От гамата на ахроматичните цветове, които могат да се ползват в интериора, черният е най-непредсказуем. Малко количество черен цвят не може да се отрази отрицателно на общото впечатление от интериора, напротив - той може даже да спечели от това. Но ако се въведе много черен цвят, последствията могат да се окажат отрицателни. физиологическо въздействие Черният цвят, както и белият, не се среща в чист вид в природата, а винаги е в някакъв оттенък. Чернотата на нощта може да бъде лятна - топла, мека и суха, зимна - студена, режеща и твърда или есенна - прохладна и влажна. Физиологическото въздействие на черния цвят зависи от неговите оттенъци, свързани със споменатите усещания за топлина, студ, влажност, сухост и пр. Възрастният човек обикновено може дълго да се намира в черна непрогледна нощ или в абсолютно тъмно помещение, но при това слухът му се изостря, а нервите са по-напрегнати от обичайното. В този момент всеки непознат звук е способен да предизвика скок на адреналина, зачестяване на пулса и дишането. Казано общо, главното въздействие на черния цвят е затормозяващо и угнетяващо. Черният цвят в неголямо количество често се ползва в производствените и офисни помещения. Той, както и белият и сивият цветове, е достатъчно неутрален по отношение на другите цветове, не встъпва в конфликт с тях, а напротив - като че ли ги примирява един с друг. В съчетание с бяло и сиво, черният цвят създава усещане за строгост и стегнатост. Той не допуска разхлабване и в течение на работния ден държи в напрежение и концентрираност вниманието на хората, което е важно условие за работната обстановка и атмосфера. Психологическо въздействие Асоциирайки се с края и смъртта, тъмнината и ужаса, черният цвят действа крайно угнетяващо. Под въздействие на черното може да се появи тревожно състояние и страх, тъй като с чернотата е свързано усещането за неизвестност, тайна, ужас, черна бездна. Черната врана и черната котка психологически са свързани с тъмните сили и черните магьосници. Съществува стереотип: злото винаги е в черен цвят. Именно затова се е зародило мнението, че черен цвят за дрехите си избират агресивните и зли хора, макар, че не е съвсем така. Черният цвят в чист вид или в съчетание с червения е предпочитан от хора, които искат да демонстрират сила. Произвеждайки потискащо впечатление, черният цвят трябва да угнетява и да внушава ужас, тоест психологически да въз¬действа на потенциалния противник. Черният цвят може да предизвика и чувство на дълбока мъка и скръб, тъй като в течение на векове се е натрупвала асоциативна връзка с траур, погребе¬ние, траурни черни ленти и черни рамки. Черният цвят в известен смисъл скрива чувствата, фините и раними хора понякога се чувстват по-добре, по-спокойни и уверени в черни дрехи - като че ли са в броня. Но едно¬временно с това, черният цвят може да изразява и скрита агресия. Хората, склонни към агресивни действия, често интуитивно избират именно черни дрехи. Възможно, по тези причини черният цвят се използва и в интериора. Хората с експресивна натура, силните, умеещите да се противопоставят на агресия и способни да отговорят с агресивни контрадействия, в интериор с голямо количество черен цвят, се чувстват още по-уверени. Затворените в себе си хора, опасяващи се от разкриване на същността си пред другите, могат да ползват черния цвят в интериора като един от начините за създаване на неутрална атмосфера, прикриваща техния вътрешен свят. На пръв поглед, черният цвят е пригоден за масови стереотипи, щампи и предразсъдъци, но негативните впечатления винаги могат да се разредят и с масата положителни качества на този цвят. В черния те не са малко. Това е цветът на благородството и изяществото. Черният цвят е необикновено демократичен - той прекрасно се съчетава с другите цветове, усилвайки както своите, така и естетическите достойнства на съседните цветове - ето защо е така любим на художниците. Те често ползват черен цвят като паспарту за живопис, графика, фотографии и други видове изкуства, знаейки че черният цвят винаги създава усещане за завършеност и подсилва достойнствата на произведението. Черният е загадъчен цвят. Както белият, той може да символизира всичко и нищо: той е пълно отсъствие на цветове и същевременно всички цветове, слели се в едно. Добавяйки към черния цвят други цветове, можете да моделирате множество оттенъци на черното. Освен това, черният цвят може да се отличава и по яркостен тон: по-светъл или по-тъмен. □ Чистият черен цвят практически отсъства в природата. Най-чистият, тоест най-тъмният черен пигментен цвят - това е дълбоко-черната художествена боя [в която навремето са слагали най-обикновени сажди]. Символично, чисто черният цвят означава тъмнина, тайна, неизвестност, край, смърт, страдание, мъка, нещастие, зло. □ По-светлите тонове на черното носят практически същия смисъл, но в приглушен, отслабен вариант. В интериора черният цвят, в зависимост от съчетанието с други цветове и пропорции, е способен да предизвика абсолютно противоположни чувства и усещания. Прекаленото увлечение по черното може да предизвика умора и депресивно състояние, но в разумни пропорции черният цвят е изящен, елегантен и практичен.

Йожен Дьолакроа е смятал, че сивият цвят убива живописта. „Врагът на всяка живопис е сиво¬то! “ - Възкликнал художникът. В тази неприязън към сивото се крие принципна позиция. Нужно е било да се освободи живописта от мътно-сивия налеп при цветовете, присъщи на академизма. Дьолакроа е създал свое учение, основано на отрицание на класицизма и утвърждаване на новите принципи в живописта. Със своето отричане на сивия цвят в живописта, Дьолакроа създал революционен поврат — той „върнал цветовете в живописта“. От съвременна гледна точка, обаче, сивият цвят придобива съвсем друг, особен смисъл не само в живописта, но и в дизайна. В това число, в дизайна на интериора. В интериора сивият цвят може да бъде добър фон за предмети, оцветени в други тонове — картини, мебели и пр. В сивият цвят както в никой друг може да има безброй оттенъци. Към него могат да се добавят практически всички цветове, като при това той ще променя своя характер, оставайки в основата си сив цвят. физиологическо въздействие Сивият цвят символизира отсъствие на реакции на възбуждане и затормозяване на организма и същевременно създава усещане за спокойствие и стабилност. Сивият цвят намалява разхода на енергия на организма, намалява превъзбудата, подпомага икономията на сили и като следствие намалява риска от физическа преумора. Стремежът да се ползва сив цвят в интериора понякога е свързано с желанието да се защити организма. Хората, които по характер са прекалено възбудими, импулсивни, горещи, често интуитивно избират интериор в сивата гама, тъй като в него се успокояват и влизат в норма. Психологическо въздействие Освалд Гьоринг - немски физиолог, работещ във физическата, физиологическа и психологическа области при изучаване на цветовете, е доказал, че човекът се нуждае от средни сиви тонове, тъй като сивият цвят създава състояние на равновесие, психологически необходимо на човека. Както е писал Гьоте, човешкият мозък е устроен така, че при наблюдение на всеки цвят окото „се активира и по своята природа неизбежно и несъзнателно веднага създава друг цвят“, който сумиран с първия, дава сив цвят. Гьоринг е смятал, че „на средния или неутралния сив цвят съответства това състояние на оптичната субстанция, при което дисимилацията - разходът на сили, загубени за възприемане на цветовете и асимилацията - тяхното възстановяване, са уравновесени“. Излиза, че човешкото око несъзнателно и настойчиво търси сивия цвят. Той е необходим за психологическото равновесие. Този извод съвсем не ви задължава да правите интериорите изцяло сиви. Очевидно, ако наоколо има твърде много сив цвят и отсъстват хроматични акценти, интериорът ще произвежда скука. Не трябва да се изпада в крайности: да се пренебрегва сивото или да се прави всичко наоколо във всички цветове на дъгата. Сивият цвят може да се съчетава с всички хроматични и ахроматични цветове, ето защо в съвременните интериори той, заедно с другите цветове, пълноправно влиза в цветовото решение на композицията и заема в нея не последно място. Естетически качества ОТ естетическа гледна точка сивият цвят е пълна противоположност на такива понятия като ярък, натрапчив, решителен, силно звучащ, талантлив, дързък и т.н. Известни са изразите „сива мишка“, „сиви делници“, „сива психология“, „сив кардинал“. Често примитивните, неинициативни, ограничени, незабележими и неинтересни хора биват наричани „сиви“. Съществуват мнения, че сивото се избира именно от такива хора, но сивият човек, подобно на сив тон сред други сиви тонове, може да излезе още по-сив. В същото време ярката личност, както и яркият цвят, само може да спечели в обкръжението на сиви личности. □ Чистият сив тон означава стабилност, сдържаност, обособеност, скромност, неутралност, ограниченост, студенина. □ Просветлените сиви тонове изглеждат по-ясни, чисти, открити, запазвайки и горните качества. Тъмните сиви тонове, заедно с посочените качества, добавят усещане за замъгленост, смиреност, незабележимост, липса на индивидуалност. Тъмно-сивите ученически костюми в училищата преди години е трябвало да правят децата по-покорни, послушни и еднакви, не отличаващи се от другите. Сивият цвят е ахроматичен, той не притежава свойството цветност. В съседство с хроматичен цвят може да създаде илюзията на цветно сияние. Сивият цвят като вампир намалява силата на съседния цвят, променяйки го в неговия противоположен допълните¬лен цвят. Този ефект се нарича симултанен контраст и трябва да се отчита при създаване на интериор, тъй като игнорирането или непознаването на това явление може да доведе до неочаквани и непредвидени резултати.

При избора на цветово решение на интериора, на първо място влияят следните фактори: □ Функционално предназначение на помещението (жилищно, производствено, учебно, битово и т.н.) □ Продължителност на престой на хората в това помещение □ Ориентация на прозорците по отношение на световните посоки (изток, юг и т.н.) □ Етаж, на който се намира помещението □ Размер на помещението □ Възраст на хората, които най-често ще обитават помещението Ако създавате цветова композиция на жилищен интериор, е необходимо да се отчете колко вре¬ме ще пребивават хората в даденото помещение. Случва се, че притежателят му не планира да се намира в него за дълго: например известно време през вечерта, нощта и утрото, а през останалото време ще отсъства. Много важен фактор, влияещ на избора на цветова композиция, е ориентацията на помеще¬нието и неговите прозорци спрямо световните посоки (т.е. изложението - южно, източно и пр.). Например от южната страна на дома, помещенията се нагряват силно през лятото, което може да предизвика лошо самочувствие, особено при възрастните и хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Ако едно силно загрявано помещение е изпълнено в топли оттенъци, състоянието на хората в него може да се влоши още повече. Студените цветови съчетания могат частично да решат проблема, създавайки по-комфортна, психологически прохладна атмосфера Въздействието на цветовите съчетания зависи и от това, на кой етаж се намира помещението. Жилищата и помещенията на високите етажи са по-открити за слънцето и са разположени далеч от земята и дърветата, които могат да внесат усещане за влага и прохлада. Ето защо в такива помещения може да стане неприятно горещо. Жилищата на първите етажи, особено с прозорци, обърнати към вътрешни сенчести дворове „кладенци“ или закрити от дървета, обикновено са тъмни и студени. Важно е изборът на цветовете да не подсилва негативните особености в микроклимата на разглежданото помещение, а напротив – да ги неутрализира. Размерите на помещението също влияят на възприемането на цветовете: колкото то е по малко, толкова по интензивни изглеждат изглеждат цветовете в него. Колкото помещението е по просторно, толкова повече цветове изглеждат по-малко ярки и по малко наситени.